Tales of Xi'an - Преглед

Tales of Xi'an - Преглед

Blog Article

— Какви бяха тия италианци, дето ги видяхме на Карнарския хан?

Разказът е екранизиран няколко пъти, осигурявайки много място за интерпретация.

Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения! Затвори

Имам лек фетиш към стегнатите еластични клинчета за езда, обичам да контролирам коня и когато съм в такова настроение, натискът и триенето в предния край на седлото ми се услаждат много.

Ако случайно ме прочете и главната героиня - надявам се, че не те е обидило нещо :)

    Хомо   

И без да чака отговор, заръча нови двайсет и пет драма. Турчинът изпи и тях, като си изжабурка шумно устата с вода.

Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:

За да му отвлече съвършено вниманието, Ковачев заразправя ниско с лукава усмивка някаква си сладострастна история ??????? ?? ???? за една шалварлия софиянка, известна по леките си нрави, от което се изпълниха с влага очите на сластолюбивия турчин, който изпи още едно петдесетниче, без да мигне.

Голямата територия на Китай предлага изключително много места, чакащи да бъдат посетени.

Хоканията, мъмренията на Грозева, произходящи от топло дружеско съчувствие към обичания на всички апостол, нямали край.

Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:

Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.

На руски език изразът "човек в калъф" се е превърнал в идиом с негативно значение. Използва се за хора, които се страхуват да се отворят към света и губят много възможности, като никога не напускат зоната си на комфорт.